Кангсу – Уйгуриската държава

Кангсу – Уйгуриската държава

Победата на уйгурските войски в Идикут над тибетците през 865 г. даде възможност от една страна да се разгроми Тибет, а от друга – да се освободят уйгурите, които живееха в коридора на Хеши в Кенгсу  (съвременната провинция Гансу).

През 841 г. част от Уйгуриското племе Яглакар се премества в коридора Хеши (действителност това е период пр.н.е. в който са живеели уйгурите) и с   другите уйгури, които са живяли в коридора на Хеши, през 870 г., създават държава със столица в град Ганджоу (съвременният град  Джание е в провинция  Гансу ).

Китайските историци са нарекли тази държава „Ганджоу Уйгуриската държава “. Установяваме, че е възможно да наречем с точност тази държава – Кангсу Уйгуриската държава. Независимата държава – Кангсу Уйгуриската държава (съществува от 870 до 1035, тоест повече от 160 години), включвайки райони около градовете на съвременната провинция Гансу:  Donghuang, Zhanye, Uwei, Anshi, Kyuchwan, Lanzhou, както и област Ирсин в съвременна провинция Нингшия .

Укрепване  на Кангсу  Уйгуриската  държава

През 907 г. империята Танг, която е съществува приблизително 300 години (от 618 до 907 г.), е ликвидирана. Оттогава в Китай започва период, известен в историята като „Петте династии, десет царства”. В ерата на „пет династии, десет царства“, отсъствието на единна централизирана държава  в Китай създала добри условия за укрепване на Кангсу Уйгуриската държава. Във всеки случай между китайските държави от онази епоха и Кангсу Уйгуриската държава имало равни отношения. Факт е, че от гледна точка на военната сила, държавите от „петте династии“ били сравнително слаби и са водили многобройни войни помежду си с цел взаимно поглъщане. Съответно между тях е нямало силни граници.

През 960 г. династията Сунг успява да обедини Китай като цяло. Отношенията между династията Сонг и Кангсу  Уйгуриската  държава се поддържаха на нивото на добросъседските отношения.

След формирането на Кангсу Уйгуриската държава се води борба за подчиняване на местните управляващи кланове, живеещи на територията на Кангсу (Гансу).

В края на 20-те години на 10 век Кангсу Уйгуриската  държава  със столица в Сандиби (китайските историци наричат ​​Ганжоу), под ръководството на владетели от племето Яглакар , значително укрепи и разшири територията си. По това време границите на Кангсу Уйгуриската държава се простират:  на опашката – до град Лан-джоу, на запад – до шпорите  на Тангритаг (източно от град Кумул), на юг – до Чиляншан (планинска система), на север – до пустинята Тан-Рив от региона Нингшия.  Кангсу Уйгуриската  държава притежава територия, подходяща както за земеделие, така и за животновъдство.

Поради факта, че Кангсу  Уйгуриската  държава е заемала изгодна стратегическа позиция по търговските пътища на изток и запад, тя играе важна роля в отношенията между Запада и Китай.  В същото време Кангсу  Уйгуриската  държава поддържа търговски отношения с държави, разпределящи непрекъснато търговски кервани. През целия период  Кангсу Уйгуриската държава запазва своята пълна независимостт и не е била в никаква зависимост от Китайските държави. Дори когато династията Сонг успява да обедини Китай, „Уйгуриската  държава“ запазва независимостта си и не се говори за подчинение на Уйгурската държава на Китай.

Това е още по-ясно, тъй като владетелите на китайската Северна династия просто не са могли да упражняват военен или политически натиск върху Кангсу Уйгуриската  държава. Северната династия Сунг първоначално е била нападната от източно-Киданската държава, а след това и от държавата Тангут. В тази ситуация е напълно невъзможно Кангсу  Уйгуриската държава да отдаде почит на династията Сунг. В ерата на „пет династии, десет царства“ китайските княжества считат за свой дълг, въпреки слабостите си, да дадат високи титли на владетелите на Кангсу  Уйгуриската  държава „владетел на Изтока и Запада“.

Тангутите започват да се засилват в началото на X век. През 30-те години на XI в. Лидерът на Тангутите Юанхао провъзгласява създаването на Тангутската държава (1032–1227) и се обявява за владетел. Столицата на тази държава е била град Индчуан, в съвременна Нингшия. Тангутите били в постоянни враждебни отношения със своите съседи, Тангутите са винаги нападани от караваните, които ги ограбвали и убивали посланиците. Винаги се занимавали с провокаториски актове, по-специално те никога не са живели в добросъседски отношения с Кангсу Уйгуриската държава. Заради това между тях започва дълга продължаващата войн.

 Първият период включва приблизително 60 години, от 920 до 982 г. Вторият период включва 50 години, от 982 до 1032 година. На война в вторият период между Кангсу Уйгуриската държава и Тангутите води жестока битка, през цялото това време Тангутите взема военна и логистика помощ и подкрепление от Киданска държава, на резултат през 1028 г. тангутите успяват да превземат столицата на Кангсу  Уйгуриската  държава – град Сандиби. През 1036 г. тангутите превземат последните крепости на уйгурската държава и битката е била изгубена. След това част от уйгурите са били принудени да бягат от тези места на запад при други братски племена. Останалата част движейки се на юг, прекосили планинските вериги и се озовали в райони Кокнур (сегашния провинция Цинхай). Уйгурите който са останали в райони Кангсу и Кокнур, в течение на времето – лека полека са асимилирани към китайците, така и до наши дни, едва една малка група която съществува под името –  „Жълтите Уйгури“.

Външнотърговски отношения на Кангсу  Уйгуриската  държава

Територията на Кангсу  Уйгуриската държава се намирала между Китай и Запада, на много важна сухопътна зона. Следователно външнотърговските отношения на Кангсу Уйгуриската  държава изиграват много важна роля.

В „Епохата на петте династии“ китайците били много заинтересовани да се сдобият с коне, който са необходими за военни операции, от Кангсу Уйгуриската  държава и всякакви боеприпаси и конски аксесоари. Всъщност, Северна Сунг – „Владетелите на късния тен, Късната брадичка, изправяйки се пред Източния Кидан, постоянно купували коне и други необходимости от Уйгурите.

През 965 г. каравана, изпратен от Кагана на Кангсу  Уйгуриската държава към династия Сунг, транспортира „1000 коня, 500 камили, повече от 500 скъпоценни камъни, 40 джини (1 джин – 500 грама), магаре, осем кичура кехлибар, 1000 броя вълнени тъкани, скъпоценни колани, седла и др.“.

Въз основа на горните факти може да се каже, че сред другите стоки, изпратени в династията Сонг, в количествено изражение, повечето са коне.

Взаимната търговия между правителствата на Кангсу  Уйгуриската  държава и династията Сунг показва колко тесни и плътни търговски и икономически връзки са били установени от уйгурите със своите съседи. През 1011 г. императорът на династията на Сунг – Чинзуп (царувал от 998 до 1022 г.) изпратил до уйгурския Каган Яглакар 500 комплекта дрехи, 500 сребърни съдове, , златен колан, на съпругата на кагана 400 броя дрехи , брокатена рокля, 300 вида сребърни чинии, на основния тархана на Кагана – 200 комплекта дрехи, 100 вида сребърни съдове, на уйгурски посланик – сребърна чаша и значка със златна глава.

Малявкя предоставя следния списък на стоки, влизащи в Китай през Кангсу  Уйгуриската държава: „Кехлибар, диаманти, тамян, парфюми, камили, диви камили, едногръби камили, перли, мед, стъкло, живак, кехлибар, нефрит, шал, скорпиони, суровини за лекарства ,самите лекарства, коне, конски кожи (облечени), чистокръвни коне, местни продукти, стоманени остриета, амоняк, всякакви скъпоценни камъни, бижута, изработени от скъпоценни камъни, кожени дрехи, кожа, диаманти ,сайгански рога, ботуши, седла и екипировка, сбруя, украсена с кехлибар, забележки … Кожи, сол, стомана, цветни тъкани, ирански тъкани, вълнени тъкани, памучни тъкани, сбруя, украсена със скъпоценни камъни, Домакински стоки, стъклени предмети, бижута, памук, яко мазнина и други.

Част от тези стоки са произведени в Кангсу Уйгуриската  държава, а другата част е доставена чрез Караханидите от търговци от Запада. Това е съвсем очевидно, ако погледнете внимателно горния списък.

Относно войните между Кангсу Уйгуриската държава и Тангутите има много документални доказателства, оставени от китайските средновековни историци.

Източник : Известният историк Тургун Алмас – „Уйгурите“

Author: Uyghur

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *