Юсуф Хас Хаджиб Баласагуни (около 1019-1085) – изключителен Уйгуриски поет и мислител. През XI век той живее в Уйгурски Държава Караханилите ( 840 – 1212г. ), в градовете Кашгар и Баласагун.
Авторът на грандиозно творчество “Кутадгу Билиг“ е кръстен Юсуф и е роден около 1019г. В гр. Баласагун , който по онова време беше зимната столица на империята Караханилите и се намираше в близост до днешния Токмок в Киргизстан.
Столицата на караханилската държава привлича занаятчии и интелектуалци от други региони в Близкия изток, Има мнение, че родителите на Юсуф Баласагуни са процъфтяващи хора. Може би е дошъл от търговска класа.
Баща му бил един от видните и богати хора от онова време. Младият поет получава основното си образование в родния си град.
Влиянието върху работата на поета е имало учението на Авицена и ал-Фараби, както и книгата „Шах-нaме“ на Фирдоуси.
На възраст 54 години (през 1072 – 1073), Юсуф Баласагуни завършва стихотворението „Кутадгу Билиг“ („Милостиво знание“) или “Науката на щастието“ след което го представя на великия владетеля и султан на Държава Караханилите – Кара Буграхан и той го награждава с титлата „Улу Хаджиб“ или „Хас Хаджиб“( почетно лице ) и назначава везир на Караханилите в Кашгар . Баласагуни пише, както самият той нарича, уйгуриски език на Караханилската ера. “Kutadgu Bilig”( Кутадгу Билиг ) е първото произведение, написано на езика на уйгуриски от епохата на Караханилите Ренесанс и напълно запазено в три по-късни екземпляра, за което свидетелстват думите на поета в началото на поемата
Известно е, че Юсуф Баласагуни пише многопоетични произведения. За съжаление само едно от неговите пълни творби ни достигна. „Kutadgu bilig“ може да се преведе като „Познаване на благодатта“ или „Наука за това как да бъдеш щастлив“. Най-пълният ръкопис на това стихотворение се съхранява в Узбекистан, в Института за ориенталски изследвания в Академията на науките. Поемата „Познаване на благодатта“ е разделена на шест хиляди петстотин и двадесет бети, а тези, на свой ред, са разделени на 85 глави. Авторът пише още три допълнения към неговия трактат, който съдържа три глави и сто и двадесет и четири стръвчета. Каква работа е това „Kutadgu bilig“? Въпреки факта, че работата се извършва под формата на стихотворение, тя се отличава с етично-моралистична ориентация. Много изследователи считат „науката на щастието“ за философски трактат, защото там се намират многобройни разсъждения за смисъла и значението на човешкото съществуване, за връзката между индивида и обществото.
„Познаването на благодатта“ е не само красива поема и политически трактат. Тази работа се нарича първата енциклопедия на тюркски език от много изследователи от работата на Юсуф Баласагуни. Всъщност в „Знанието на благодатта“ съдържа огромно количество от всички съвременни автори на знания и идеи в различни области на културата и науката.
В допълнение към енциклопедичната работа е необходимо и трябва да се отбележи, че поемата е написана на Уйгуриски езика. На нейните страници намираме блестящи парчета фолклор на тази етническа група. Религията, в която Юсуф Баласагуни е написал безсмъртното си стихотворение „Kutadgu bilig“, се превърна в основата, ядрото за създаването на съвременния Уйгуриски език.
Стихотворението “Милостиво знание” е едновременно произведение на изкуството, етично-дидактичен и политико-философски трактат. Актьори – алегорични образи, олицетворяващи справедливост (Кун-Толда), щастие (Ай-Толда), разум (Ои-Толда), доволство (Жетелеуши). Стихотворението е изградено под формата на диалог между главните герои.
Стихотворението е написано с размерите на Мутакариб на версификация Аруз . Писмената форма е двойна маснави стих.
През живота на автора работата му „Науката на щастието“получи признание. И не само владетелят на Кашгар. Това широко признание се споменава в едно от по-късните заявления и самият Баласагуни. Заглавието, дадено му от Хас Хаджиб, става второто му име. Авторът пише, че в Иран работата му се нарича „Шахнамей турци“ (тюркски „Шахнаме“), а жителите на арабския Изток наричат поемата „Кутадгу билик“ „Орнамент на владетелите“ („Зианат ал-Умрах“). Изследователите твърдят, че тази енциклопедична работа има неоспоримо влияние върху тюркската литература през Средновековието до XVI-XV век. Понастоящем стихотворението „Kutadgu bilig“ е преведено на няколко езика по света. Тя може да бъде прочетена както на английски, така и на немски език. Самият Юсуф Баласагуни, чиято снимка на гробницата може да се види дори в туристически списания, се превърна в национален герой на Киргизстан. В края на краищата той се е родил на тази земя. Например портретът на уйгурски поет украсява една банкнота с местна валута от хиляда души.
Юсуф Хас Хаджиб също обсъжда стойността на науката в тази работа. Според него науката на учените осветява пътя на хората; „Науката е като факла; през нощта свети и показва пътя към човечеството. Следователно е необходимо да се отдадем почит на учените и да се опитаме да се възползваме от техните знания. Ако единият наблюдава, може да се види, че науката на един учен е различна от тази на другия. Например, лекарите лекуват пациенти; астрономите отчитат години, месеци и дни. Всички тези науки са полезни за обществеността. Учените са като овни пред стадо овце; те отиват на главата и карат стадото по правия път.
Юсуф Баласагун е писал в стиховете си, изучавайки арабски и персийски , станал известен в целия свят като поет, писател, мислител, философ енциклопедистинтервал и др. , Много тюркоязични народи с право могат да считат това произведение за източник шедьовър на тяхната писмена литература за Караханилите ера.
Юсуф умира на 66-годишна възраст. Погребан е в южната част на столица град Кашгар (съвременен Източен Туркистан – Китай)
Първата съществуваща версия на текста, написана в писмото на Уйгурски и намерена през 15 век в Херат, Афганистан, се съхранява в Австрийската национална библиотека във Виена. Втората версия, написана на арабски, се съхранява в Националната библиотека на Кайро. Третият вариант е намерен в узбекския Наманган.
Пълният текст на Благодатното знание е публикуван за първи път в СССР през 1983 г. под ръководството на академик А. Н. Кононов в литературните паметници на Академията на науките на СССР.
Последни коментари