Алишер Навайи (Низамаддин Мир Алишер Навайи ) Великият Уйгурски поет, суфистки философ, голям държавник при Султан Хусейин Байкара в Хорасан, роден 9 февруари 1441 г. в гр. Херат – на 3 януари 1501 г., починал там.
Той създава основните произведения под псевдонима Navai (мелодичен) на литературния език Чагатайски , върху развитието на който той оказва забележимо влияние; под псевдонима Фани (смъртен) пише с Фарски език. Неговото творчество дава мощен тласък на развитието на литературата на Тюркските езици, особено Чагатайте и традициите на литературата на Уйгурския и Узбекския език, които я възприеха. Всъщност в това време той демонистира богатството, силата и функциите на Чагатайски език и доказва, че при изрази думата и изразявайки емоцията си може да се състезава с фарски език.
Според известен историк Мирза Мухаммад Хайдар Дуглати (1499-1551 г.) и други исторически доказателства,Алишер Навайи по произход е Уйгур, а баща му е Кичкине Бахши .
Бъдещият поет е роден в уйгурско семейство, което е от висок авторитетен служител на държавата – Тимурид. От ранна възраст е възпитаван в особена атмосфера – в къщата, в която живее Мир Алишер, често посещавани изключителни фигури на изкуството и философията от онова време. Много от роднините на момчето също са били творчески хора, сред тях е имало талантливи музиканти и писатели. Като дете бъдещият поет намира приятел на име Хюсеин. По-късно този човек става глава на държавата Хорасан и покровител на изкуствата. А с Мир Алишер запазва приятелството си за цял живот.
Както можете да видите, много е допринесъл за развитието на таланта му. Учи не само в родния си град Херат, но и в Мешхад и Самарканд. Поетичният дар на света на Алишер се появява доста рано – на 15-годишна възраст. Освен това писането с него беше еднакво талантливо както на Чагатайски , така и на Фарски Арабиски, Индийски език.
Приятелството му с Хюсеин изиграва важна роля в живота на Навайи – през 1469 г. Той става официален в държавата в Хорасан. И дори когато няколко години по-късно подава оставка, поетът все още остава добър приятел на султана, който често му е поверявал различни важни въпроси.
Поетът обаче не е използвал позицията си изключително за наемни цели – оказвал сериозна финансова подкрепа на творческите хора от онова време, в родния си град построил медресе, библиотека и болница. Уникален кръг от майстори се формира под ръководството на Навайи в гр.Херат: освен самия Мир Алишер, той включвал султан Хюсеин Байкара, който е писал поезия под псевдонима Хусаини, учител и дългогодишен приятел на поета Джами, художник Бехзад, архитект Квашедин и няколко историци.
Тъй като Алишер Навайи беше суфист от дервишкия орден на Накшбанди, до края на дните си той спазваше обет за безбрачие и нямаше харем.
Въз основа на вековната културна традиция на мюсюлманските народи възниква голямото творческо наследство на поета. Известни са около тридесет стихотворения, стихосбирки и философски трактати, които принадлежат към перото на Навайи. Огромен брой произведения, написани в най-характерния жанр на газелата, са оцелели до днес – повече от три хиляди!
В края на живота си Мир Алишер съставя поетичен код за потомци, озаглавен „Съкровищницата на мислите“. Той се състои от четири части, които съответстваха на четирите периода от живота на поета: „Чудесата на детството“, „Рядкостите на младостта“, „Чудесата на средната възраст“, „Издигането на старостта“. В текстовете му оригиналното и традиционното, весело и тъжно, земно и възвишено са преплетени. Например любовта в представата на поета е противоречиво чувство, което лишава човек от свобода. Това обаче не е причина за песимизъм, защото любовното страдание е в основата на духовното прераждане. Творчеството на Навайи с цялата му метафорична сила често е истинска изповед.
Стихосбирките на фарси „Диван Фани“, „Четиридесет Хадис“ ( превед ено на фарси на Джами на Чагатайски език), „Шест нужди‘‘ и „четири сезона на годината“ също са написани от Алишер Навайи. Върхът на неговото творчество обаче се счита за върх, който включва пет епични стихотворения. „Объркването на праведните“ е първото творение на цикъла. Философски по своята същност, тя засяга въпроси за морала и религията, актуални по всяко време, отрича жестокостта и произвола, издига справедливостта. Любовните стихотворения «Лейли и Меджнун» , „Фархад и Ширин“ са преосмисляне на стари сюжети, в които Навайи донесе много от него. Той идеализира героите, емоционално и изящно измести легендите по нов начин – благодарение на него те все още са доста популярни в света. „Седемте планети“ е четвъртото стихотворение на „Петицата“, което съчетава седем приказни кратки истории. Тук авторът се осмелява да критикува владетелите на Тимуридската държава и дори неговия дългогодишен приятел султан Хюсеин – макар и в алегорична форма. Последната творба от поредицата „Искандарска стена“ в полуфантастична жилка разказва за Александър Велики. В Навайи той се появява пред читателя като идеален, справедлив и мъдър владетел.
Освен всичко друго, Алишер Навой завинаги ще остане част от световната култура и като автор на исторически и филологически трактати, музикант, художник и архитект – някои съвременни учени дори го сравняват с Леонардо да Винчи – заради изненадващо многостранния му дар.
Алишер Навайи сега се смята за един от най-изтъкнатите поети на Изтока – творчеството му е почитано в целия свят. В СССР са издадени пощенска марка (в чест на 500-годишнината на поета) и юбилейна монета (до 550-годишнината на Навайи) с образа на Алишир.
Сега в Узбекистан дори има град, кръстен на поета. А в Ташкент името на майстора може да се види навсякъде – театър за опера и балет „Алишер Навайи“, улица „Алишер Навайи“, метростанция „Алишер Навайи“, стените на която са украсени с илюстрации към неговите творби. В света има няколко паметника на поета – в Ташкент, Москва и дори Токио. В близко бъдеще се планира да се издигне паметник на Наваии във Вашингтон.
И неслучайно името на този човек се третира с такъв трепет. Неговият принос в световната култура е неизмеримо голям. А самият той символизира единството на народите от Централна Азия, което е тяхното общо наследство.
За голямо съжаление в неговата родина Източен Туркестан (Китай -Синдзян) абсолютно нищо не съществува – никакви спомени за неговото име, защото всичката история и култура, които се свързват с Уйгурската идентичност е абсолютно забранена.
Последни коментари