Европа каза „никога повече“- Тогава защо мълчи сега за уйгурския геноцид?

Лидерите трябва да настояват, на срещата на върха между ЕС и Китай, Пекин да зачитат правата на човека.

ДОЛКУН ИСА 14.09.2020г.

Долкун Иса е президент на Световния Уйгурски конгрес.

МЮНХЕН – През последните три години китайското правителство подлага уйгурите на едно  след друго зверства в безмилостен опит да ни унищожи.

Пекин е задържал между 1 – 3 милиона уйгури в интернирани лагери, принуждавал е хората да живеят в съвременно робство, като ограничава използването на нашия език и религия и унищожава джамии, светилища и гробища. Децата са отнети от родителите им и им е промит мозъкът, а жените са стерилизирани.

И все пак, реакцията на Европа, освен някои първоначални изявления, беше да каже и да не направи нищо.

Като уйгурски бежанец, получил убежище в Германия, изпитвам голяма привързаност към моята осиновена родина в Европа. Живея в Германия повече от 20 години и тук създадох семейство. Германското правителство на няколко пъти ме е спасявало от депортиране в Китай, където със сигурност щях да бъда измъчван, изчезнал или дори екзекутиран.

Европа трябва да покаже, че нейният ангажимент за правата на човека не е просто празна реторика, а определя кои сме ние и определя нашите действия.

И все пак гледам с отчаяние как Германия и Европа като цяло – не успяват да предприемат смислени, конкретни действия за предотвратяване на уйгурския геноцид.

За уйгурите, живеещи извън Китай, ситуацията е ужасяваща: Трябва да наблюдаваме отдалеч как нашата култура, език и идентичност се заличават. Повечето от нас не могат да се свържат с близките си повече от три години, тъй като те са изчезнали в лагерите или са били принудени да прекъснат контактите. Тази криза докосна целия ни живот и всеки уйгур има история за загуба и трагедия. Загубих майка си и баща си при мистериозни обстоятелства през последните години. Не съм успял да ги видя, откакто напуснах Китай и не съм чувал гласовете им от години. Сега никога повече няма да мога.

Германия, която опознах по времето си тук, беше сила за добро в света, твърдо отстоявайки европейските ценности, правата на човека и международните норми. В отговор на уйгурския геноцид обаче Германия и международната общност не са направили достатъчно.

Докато германските политически лидери са се изказвали много пъти в миналото, напоследък мнозина са замълчали за тежкото положение на уйгурите, когато отдават приоритет на икономическите отношения с Китай.

И въпреки че беше окуражаващо да видим, че германският външен министър Хайко Маас повдига съществено и публично уйгурската криза в срещата си с китайския външен министър Wang Yi , канцлерът Ангела Меркел от известно време избягва да обсъжда този въпрос – факт, който не избягва внимание на китайската пропагандна машина.

Докато Германия е председател на Съвета на ЕС, тя има важна възможност да определи позицията на ЕС и собствената си позиция по отношение на Китай. Той има шанс да заеме реална позиция и да даде съществен принос за облекчаване на страданията на милиони уйгури. Това е възможност, която германското правителство не трябва да пропуска.

На виртуалната среща на върха ЕС-Китай в понеделник Германия и ЕС трябва да използват поста си, за да поискат от Китайското правителство да спре уйгурския геноцид и да спазва ангажиментите си по правата на човека.

Това е моментът, в който могат да се предприемат реални, съществени действия за спиране на това зверство. Пропускането на тази възможност би било исторически срамно решение.

Безсъвестно е европейските държави да продължат да поддържат нормални отношения с правителство, активно извършващо геноцид; че Пекин продължава да обещава да зачита правата на човека и да лъже за своите зверства, но не е изправен пред реални последици от ЕС.

Европа трябва да покаже, че нейният ангажимент за правата на човека не е просто празна реторика, а определя кои сме ние и определя нашите действия.

Не можем да седим със скръстени ръце, докато се случи друг геноцид. Когато казваме „никога повече“, трябва да го имаме предвид.

https://www.politico.eu/article/uighur-genocide-china-why-is-europe-silent/