Ирфан Яр 22 март, 2019 г.
Западният свят обича да изповядва, че никога повече няма да позволи на драконовските режими да се измъкнат от грубите злоупотреби с малцинственото население… ако Китай не е извършител.
Китайският режим е приел репресивна кампания за унищожаване на религиозната и етническа идентичност на Уйгурите, мюсюлманско малцинство в китайския район Синцзян. Има добре документирани доказателства, че Китайските власти извършват груби нарушения на човешките права на тази група.
Всъщност фактори като масовата държавно спонсорирана миграция на китайци от Хан, принудителната асимилация на Уйгурското население и системните икономически и социални неравенства между китайците и уйгурите са довели до напрежение в богатия на ресурси регион.
Пекин преувеличава характера на тези напрежения, като ги очертава като заплаха за вътрешната сигурност в Синцзян. Разбира се, редица малки терористични групи са извършвали насилствени нападения в региона и извън него, като например Ислямското движение в Източния Туркестан. За Китай обаче заплахата не се корени единствено в тези малки групи – предполагаемата заплаха е цялостната уйгурска култура и тяхната религия като цяло.
Китайските власти обвиняват Уйгурите, че са сепаратисти и терористи, които се стремят да създадат своя собствена независима държава. През последните няколко години Народната република използва тези видове самообвързани обвинения като средство за укрепване на своята репресивна програма в Синцзян.
Тъй като лидерът на партия Чен Кванго е преместен от Тибет в Синцзян през 2016 г., Уйгурите се озоваха в центъра на високотехнологична буря за сигурност. Действително, отговорът на Пекин в региона беше тежък, с безпрецедентни репресии, които превърнаха живота на уйгурските мюсюлмани в реална дистопия.
Нови методи за наблюдение стават все по-очевидни в Синцзян, вариращи от скенери за ирис, WI-FI канали, софтуер за разпознаване на лица, биометрични данни и др. Такива мерки биха могли много добре да се използват и другаде в Китай, особено предвид плановете й за изграждане на социална кредитна система до 2020 г. за наблюдение и оформяне на поведението на всеки гражданин.
В името на борбата с религиозния екстремизъм, повече от един милион уйгури са били задържани в лагери за интерниране, където са принудени да предприемат „превъзпитание“ и индоктринация. Тези, за които се смята, че имат „проблемни идеи“, са принудени да се откажат от своята религия, да пеят комунистически лозунги и да пропагандират комунистическа идентичност.
Тюрко-говорящото малцинство не може да практикува ритуалите си. Предлагането на молитви, религиозно образование и пост е силно ограничено или напълно забранено. Запазването на брада, която може да бъде и религиозна практика за мюсюлманите, и личен избор, също е забранено от комунистическия режим.
В един от случаите четиричленно семейство, включително две деца, бяха отведени в политически образователен лагер в Западен Синцзян само за да пътуват до Саудитска Арабия, за да извършват хадж, поклонение в Мека, което е необходимо задължение за всички мюсюлмани, които имат средствата.
Уйгурите също са обект на строго етническо профилиране по време на пътуванията си на хиляди пешеходни и автомобилни пунктове, докато китайците често се махат. Списъкът на мерките продължава.
Благодарение на икономическите предимства на Китай, повечето страни са затворили очите си за масовата държавна репресия на Пекин над уйгурски мюсюлмани. За отбелязване е, че макар и често да изразяват дълбока загриженост за тежкото положение на мюсюлманите в Кашмир и Палестина, много страни с мюсюлманско мнозинство са мълчаливи относно съдбата на техните събратя в Китай.
Канада често е безпристрастно мълчи, когато става въпрос за нарушения на правата на човека в Китай. И все пак, когато става въпрос за тежкото положение на мюсюлманите в Синцзян, забележително е, че Канада е една от малкото страни, която открито критикува отношението на Китай към уйгурското малцинство – дори поема инициативата в писмото на съюзническите държави да критикува Пекин.
Но трябва да се направи повече за борбата срещу жестоката и деспотична кампания на Китай срещу уйгурите. Една от възможностите е да се използва законът „Правосъдие на жертвите на корумпирани чужди длъжностни лица“, известен още като законът на Сергей Магнитски – правна мярка, която налага санкции на чуждестранни лица, участващи в престъпления за човешки права.
Отава вече е използвала това законодателство за санкциониране на служители от Венецуела, Южен Судан, Саудитска Арабия и Русия. В лицето на такава неумолима репресивна кампания, правителството трябва да обмисли прилагането на такива целенасочени санкции срещу китайски служители, замесени в задържането на уйгурите в Синцзян. Понастоящем американските законодатели проучват възможността за прилагане на такива мерки в уйгурския Закон за политиката в областта на правата на човека.
Чрез прилагането на целенасочени санкции срещу китайски служители, Канада ще изпрати мощно послание към Пекин, че то е твърдо за правата на човека и демократичните ценности. Това ще изпрати също толкова важно послание, че канадската дипломация не е нито потискана, нито ограбена от незаконното задържане на Китай на канадците Майкъл Ковриг и Майкъл Спайвър. Този груб опит за „дипломация на заложници“, който сега е повече от 100 дни, не трябва да ни спира да се застъпваме за правата на човека в Китай.
https://www.theepochtimes.com/canada-should-use-the-new-mag…
Последни коментари