15 АПРИЛ, 2019 Г
КАШГАР, КИТАЙ (NYTIMES) – Кашгар е древен град в Северозападен Китай. Стотици хиляди уйгури и други мюсюлмани от този регион са били задържани в лагери, привличайки международно осъждане. Но извън лагерите, уйгурите също живеят във виртуална клетка.
Китай изгради огромна мрежа от контроли, които показват визията на Комунистическата партия за автоматизиран авторитаризъм. Съседите стават информатори. Децата са разпитвани. Проследяват се джамиите.
Посетихме Кашгар няколко пъти, за да видим какъв е животът. Не бихме могли да интервюираме жителите – това би било твърде рисковано за тях, защото постоянно сме били последвани от полицията. Ограниченията бяха навсякъде.
На всеки 100 метра полицията стои на контролно-пропускателни пунктове с оръжия, щитове и клубове. Много от тях са уйгури. Наблюдението не можеше да работи без тях.
Мюсюлманските малцинства се оформят с камъни, за да прокарват официалните си лични карти. На големите контролно-пропускателни пунктове те вдигат брадичката си, докато машината заснема техните снимки, и чакат да бъдат уведомени, ако могат да продължат.
Полицията понякога взема телефона на уйгурите и проверява дали са инсталирали задължителен софтуер, който следи повикванията и съобщенията.
Синцзян е в далечния Китай, но се чувства по-скоро като част от Централна Азия. Етническите малцинства – включително уйгурите, казахите и таджиките – са повече от китайското мнозинство от хан тук. Те са предимно сунитски мюсюлмани със собствени култури и езици.
Всеки път един полицейски служител в униформа ни спря, претърсваше нашите телефони за снимки и изтриваше всички, за които казваха, че са чувствителни.
Понякога техният избор нямаше смисъл. Един служител изтри снимка на камила, въпреки че успях да го възстановя. „В Китай няма такива“, каза той.
За уйгурите наблюдението е още по-широко разпространено. Наблюдателите в съседство имат право да наблюдават групи от семейства. Армия от милиони полицаи и официални наблюдатели могат да разпитват уйгурите и да претърсят домовете им. Те оценяват жителите за надеждност. Нисък клас носи повече посещения, може би задържане.
Г-жа Dilnur избяга от Кашгар в Турция преди три години и е загубила връзка със семейството си в Синдзян. Но тя си спомня търсенията: „Те не се интересуват дали сутрин или вечер ще дойдат всеки път, когато пожелаят.
Сиропиталищата отнемат децата на задържаните. Не знаем колко, но правителството твърди, че през миналата година сиропиталищата са държали 7 000 деца в Кашгар.
Камери за наблюдение са навсякъде. По улиците, вратите, магазините, джамиите. Преброихме 20 камери на един участък от улицата.
В един малък магазин всеки ден дойдоха десетки местни жители, за да си купят самса, печени сладкиши, пълнени с кайма. И тук, и в почти всеки магазин, камери гледат.
Камерите и контролно-пропускателните пунктове засмукват океани от информация за хората. Но кой гледа всички тези образи?
Китайските компании печелят пари, продавайки тази технология за наблюдение. Те правят звук като научно-фантастично чудо, което позволява на полицията да следи хората с лазерна точност.
Но прекарват времето си в Синцзян и виждате, че надзорната държава действа по-скоро като чук – метене, безразборно; толкова, колкото за сплашването като мониторинг.
Заплахата работи. Посетихме една от малкото джамии в града, които остават отворени, прочутата джамия Ид Ка. Само няколко дузини мъже дойдоха за главните молитви в петък, главния ислямски ден на поклонение. Преди няколко години се събраха хиляди поклонници.
В джамията, поклонниците се регистрират и преминават през проверка за сигурност. Вътре се молят под камери за наблюдение, които полицията може да наблюдава.
Децата са разпитвани. – В детската градина ще питат малките деца: „Дали вашите родители четат Корана?“ – разказа ни г-жа Дилун. – Дъщеря ми имаше съученик, който каза: „Майка ми ме учи на Корана“. На следващия ден те си отидоха.
Самата архитектура на Кашгар е променена, за да направи града по-лесен за управление.
Старият град, една лабиринтска област от каменни тухлени домове, предимно е разрушен. Правителството заяви, че е за безопасност и хигиена. Но възстановяването създаде и по-широки улици, които са по-лесни за наблюдение и патрулиране.
Някои райони все още са подложени на разрушаване и реконструкция.
Новите тухлени къщи изглеждат по-удобни, но уйгурите оплакват старите си квартали. Туристите се разхождат по ремонтираните алеи, често без да са наясно с древните пътища, които смениха. Но посетителите се държат далеч от лагерите за индоктринация на края на града.
Едно парче земя в южен Кашгар е празно през август 2016 г. Днес това е лагер за превъзпитание с капацитет от около 20 000 души. Правителството твърди, че е център за професионално обучение. Едно скорошно сателитно изображение показва, че лагерът заема повече от два милиона квадратни метра.
Този лагер не е единственият, който расте. Тринайсет лагера в Кашгар са скочили в размер, достигайки повече от 10 милиона квадратни метра миналата година.
Туристите се завръщат. Но много уйгури все още живеят в разяждащ страх. Небрежен коментар, отмъстителен съсед, уплашено дете – всичко това може да доведе до разпит, претърсване и може би време в лагер за индоктринация.
https://www.straitstimes.com/…/checkpoints-cameras-and-camp…
Последни коментари