Любов и страх: как живеят младите уйгури в условията на „народна война“

Дарън Байлер, докторант в катедрата по антропология на Вашингтонския университет, и фотожурналистката Елеанор Моземан  публикуват своя матерял в „Живейте в противен случай“. Те говорят за това как младите уйгури днес живеят в лицето на обявената в Китай „Народна война срещу тероризма“.Този термин се използва от китайските власти за спешните мерки за сигурност, предприети през 2014 г. след серия от „терористични атаки“ в северозападната част на страната – в Синдзян Уйгур автономния регион .

“Народната война срещу тероризма“, която започна в Китай през май 2014 г., променя ежедневието на уйгурите – довежда до интензивни мерки за сигурност, редовни нахлувания в частни домове и масови задържания на хиляди млади уйгури, заподозрени в т. наречения „Религиозен екстремизъм”. Докато много млади уйгури просто се стремят да следват своята религия –  ханафийската форма на сунитския ислям – властите възприемат това като заплаха за суверенитета на китайската държава. Те изискват уйгурите да практикуват религията си само под формата, предписана от социалистическия начин и под полицейски надзор. Образователните политики и норми регулиращи религиозния живот показват, че държавата би предпочела уйгурите да възприемат ханските културни ценности и да забравят техните вековни национални и ислямски традиции.

За да се реализира този проект за „преработка на народа“, земята на уйгурите е превърната в полицейска държава. Повечето от селските уйгурски заселници бяха принудени да се върнат в родните си села и бяха наложени строги мерки за сигурност в целия регион Синдзян Уйгур автономния регион, наречен Централна Азия на Китай. Външните атрибути, появили се в местните селища, имат за цел да напомнят на селските уйгури, че животът им сега се е променил. Китайските знамена летят по улиците тук, тъй като собствениците на всеки дом и бизнес се насърчават да демонстрират своята лоялност към китайската държава и омразата си към „лошите“, форми на исляма и политическата идеология. Контролните пунктове са инсталирани на границите на всеки окръг, на входа на всеки град, на всеки пазар, на всяка строителна площадка. Онези, които нямат подходяща документация, нямат право да преминават през тези контролни пунктове. Това означава, че на уйгурите, които живеят в една част на града, понякога не им е позволено да пътуват до друга част на града, за да посетят роднини или да си купят храна. От друга страна, мигрантите и туристите от Хан преминават през тези контролно-пропускателни пунктове без препятствия.

Много изображенията, направени в края на лятото на 2017 г. от фотожурналистката Елинор Моземан, показват влиянието на мерките за сигурност върху живота на селските уйгурски семейства. Серия от снимки показва как любовта и страхът се преплитат в ежедневието на младите уйгури, както и в живота на обществото около тях. Много семейства на уйгурски фермери от гр.Турпан до гр.Хотан са загубили съпрузите си, синовете и бащите си, сега те са в китайските затвори. Сега отговорността за осигуряване на семейства се падна главно върху жените (и мъжете, които все още са на свобода). Уйгурите скърбят за задържаните или изчезналите и продължават да живеят в страх, че ще загубят други близки все още на свобода. Влиянието на полицейското състояние днес прониква дълбоко в най-интимните аспекти на живота на хората, а продължаващата война с техния начин на живот прави справянето със стреса от травмата непрекъснат процес.

Всеки град в Синдзян е изпълнен с червени знамена на Китай и плакати на лидерите на Комунистическата партия. Присъствието на въоръжени полицаи на всяка крачка вече е част от живота в тези градове.

Държавата контролира не само ежедневието на уйгурите, но и комуникацията им чрез нови технологии. Пратеникът на WeChat дава възможност на властите да получават записи на казаното между уйгурите и да публикуват в частни чатове. Хиляди млади уйгури бяха арестувани заради своите онлайн изявления. Много от тях са обвинени, че са „двулични“ (liang mianzi) – казват едно нещо на публично място и в разговор с приятели се оплакват от правителствената политика. От март 2017 г. хиляди уйгури на възраст между 15 и 55 години са задържани и настанени в „лагери за превъзпитание“. Много от тези уйгури, особено младите мъже, впоследствие получават от 5 до 10 години затвор за „нарушаване на обществения ред“ или „двуличие“. Те се наричат ​​„екстремисти“ за слушане на неразрешени ислямски проповеди, за агитация на пет пъти на ден молитва за мюсюлманите или за поддържането на традициите живи и искат да се превъзпитат чрез тежък поправителен труд.

Много уйгури са загрижени за нарастващия брой на изоставени деца и опустошителното въздействие, което това оказва върху уйгурският народ. След като родител е арестуван от полицията, държавните служители често идват при семейството и отвеждат децата в правителствените приюти. Много уйгури казват, че приютите са пренаселени и децата са настанени там като животни. За да защити децата от държавните сираци, след ареста на бащата детето понякога веднага се изпраща при роднини. Мизерните условия обаче принуждават децата да печелят собствения си хляб. Най-дълбокият страх, изпитван от много от уйгурите, с които авторите са говорили, е че децата им ще бъдат отнети от държавата или оставени на улицата.

С избухването на „Народната война срещу терора“ времето забави времето. За да се ориентирате лесно в града или да влезете във всяка институция, от бензиностанции до болници, уйгурите трябва да изчакат. Проверките за сигурност добавят до един час за всяко пътуване или поход, който човек предприема, например разходка в парк. При преминаване на контролна точка човек преминава през рентгенова машина, документът му се сканира, а торбите му се преглеждат. Всяко изразяване на недоволство от процедурата води до допълнителни проверки на телефона на лицето, разпит и възможно задържане. Тези контролно-пропускателни пунктове напомнят на хората, родени в региона, че винаги са под съмнение за „екстремистки“ убеждения и „терористични“ идеи. Често плакати и лозунги напомнят на хората, че всичко това се прави от държавата за тяхната защита и благополучие.

Влиянието на „Народната война“ се отразява силно в семейния живот. В много уйгурски градове всяко второ семейство е загубило един член на семейството, повечето от които са млади мъже. Много от останалите мъже са или студенти, или полицаи, въпреки че дори този статус не им предоставя пълна защита.

Много жени, останали без мъже, намират допълнителни доходи в малкият бизнес. Ограниченията за работа и движение и арестите на членовете на семейството са намалили доходите на уйгурите. В същото време необходимостта от работници в карнавали се увеличи: танцови фестивали и различни политически празници, което дава втори вятър на някои сектори на икономиката, докато други сектори намаляват.

В миналото на етническите малцинства, живеещи в селските райони, беше разрешено да имат повече от едно дете, така че повечето уйгурски семейства имат три деца. Но наскоро тази политика беше променена – сега и на уйгурските семейства, също като семейства Хан, им е позволено да имат само две деца. Повечето уйгурски семейства могат да си позволят да възпитат само едно дете, докато останалите деца трябва да работят, за да издържат семейството. Сега, когато толкова много млади мъже са зад черните порти, останалите са принудени да работят още по-усилено и да забравят за мечтата за университет.

Жените, които са загубили своите съпрузи, синове или братя, споделят болката си помежду си. Въпреки утехата на своите приятели, жените знаят, че няма какво да направят, за да помогнат на мъжете си. В случая, че те трябва да се примири с отсъствието на близките си. В много от случаите  не знае дали близките им  изобщо ще бъдат освободени. Семействата на задържани или изчезнали не могат да посетят или да се свържат с близките си. Често твърде много въпроси, зададени за случая на любим човек, могат да доведат до нови задържания, тъй като действията на властите не могат да бъдат поставени под въпрос – това се разглежда като знак за липса на патриотизъм и неподчинение.

Много уйгурски деца растат без един или двамата родители. Тези от тях, които могат да останат със семействата си, се считат за „късметлии“. Всички ученици в уйгурските региони на страната сега посещават училища на китайски език, където учителите редовно ги молят да докладват за родителските дейности. Много родители се опасяват, че следващото поколение уйгури няма да може да говори уйгурски език и няма да се запазят културните и религиозни ценности на народа. В същото време насилието, преживяно от тези деца, ги осъзнава дълбоко в силата на държавата. Много от тях, както родителите си се страхуват.

Много млади уйгури избират да отложат брака и да пътуват до града като студенти или работници мигранти. Но предвид ограниченията за пътуване и нуждата от повече млади хора във фермите, много от тях са принудени да променят житейските си планове.

По време на „Народната война“ държавата започва да наблюдава уйгурските сватби и всеки вид обичай за да се увери, че те не са „твърде традиционални „. Длъжностните лица идват на сватбата и изискват да има музика и танци – искат да се уверят, че няма признак за „екстремистка“ религиозност. Младите хора трябва да бъдат много внимателни, за да не изглеждат „подозрителни“ по никакъв начин по време на редовните проверки на домовете си от местните сили за сигурност. Те трябва да участват в задължителни политически образователни срещи и патриотични танцови вечери, организирани от местните власти.

Въпреки преобладаващото чувство на страх и загуба, уйгурите продължават да живеят живота си. През последните десетилетия, постепенно нарастващите ограничения в живота  им и доминирането на държавата, те се приспособиха и намериха нови начини да оцелеят. Те все още имат своя език, песни и своите приятели. Дори в условия на несигурност, когато тяхната автономия и техните права се отдръпват в миналото, те успяват да намерят любов и утеха.

Любовь и страх: как молодые уйгуры живут в условиях «народной войны»