Уйгурите в Монголската Империя

Автор: Дмитрий Поспеловски

Уйгурите, едно от най-древните тюркоезични племена, се споменават за първи път в надписите на Орхон от VIII век. През VII-VIII век „десетте племена на уйгурите“ или „он-огур“, както е посочено в надписите на Орхон, оглавяват най-голямата племенна конфедерация на Централна Азия – Токуз-Огуз, т.е. „Девет племена на огузи“. В тази ера племената Токуз-Огуз съставлявали основното население на Тюркския каганат. През 844 г. уйгурите, в съюз с други „Девет племена на огузи“ тоест токуз-огузски племена, както и карлуките и басмилите, смазват властта на тюркските кагани от династията Ашина и създават мощна нова централноазиатска държава – Уйгурския каганат, който се ръководи от династията Яглакар.

През 756-762 г., уйгурските Ханове помогнали на Императорите от династията Танг да потушат въстанието на Ан Лу-шан и неговите наследници, което опустошило Средната Империя. За кратък период уйгурите притежавали практически целия регион на Централна Азия. По-късно уйгурите се състезават с тибетците за властта над Източен Туркестан и в началото на IX век имат преобладаващо политическо влияние в тази страна. След приемането на манихейството от уйгурите (762 г.) повечето от оазисните градове в басейна на Тарим, където тази религия е била една от преобладаващите, признават протектората на уйгурските ханове. Продължителната двайсетгодишна война на уйгурите с енисейския киргиз завърши през 840 г. с разгрома на уйгурските сили и разгрома на столицата на хана, град Ордубалик на река Орхон в Северна Монголия.

Повечето от уйгурите с други племена огузи се преселили в западната периферия на своята държава – в Източен Туркестан, където първо се заселили в Джунгария със столицата в град Бешбалик, а след това в басейна на Тарим, където създали държавата Кочо със столицата в оазиса Турфан. В европейската литература тази държава често се нарича уйгурско турфанско царство. Държавата Кочо през 1207 г. доброволно се подчинява на Чингис хан, а неговият суверен (идикут) става васал и съюзник на монголските кагани. Уйгурските войници участваха, по-специално, във войната на Чингис хан срещу Харезим шах. През 1275 г. уйгурската държава става част от Чагатайския улус. Уйгурската турфанска държава прекраява автономното си съществуване в средата на XIV век.

Уйгурите играят решаваща роля за въвеждането на монголите в писмената култура. Уйгурската писменост, скорописна писменост, е приета в Монголската империя. Образованите уйгурски писари и чиновници изиграха жизненоважна роля в държавния апарат на огромната степна империя.

Брат Джон споменава за три високопоставени уйгурски чиновници, с които се е срещнал директно в двора на Гуюк: несториан Чингей, Кадака и Бала. Брат Джон ги нарича протонотари, т.е. съставителите на посланията на хана. (След завръщането си в Лион, брат Джон е назначен на длъжността протонори в папския двор). Мултиетническите градове на басейна на Тарим, доминирани от уйгурите, също са били важни центрове, в които са съжителствали няколко световни религии – будизъм, манихейство и несторианско християнство. Сред монголските племена, още в ерата на преди Чингизхан, най-широко разпространено е несторианството, заимствано от уйгурите и затова францисканците пишат за уйгурската страна като страна на несторианските християни.

Паралелният пасаж на брат Джон гласи: „Чингисхан, след кратка почивка, отново се подготви за битка и тръгна на война срещу уйгурската страна. Същите тези хора са християни от несторийската секта; той ги завладява и чрез война. Те [монголи] приемат писмото им, тъй като преди не са имали писмен език, но сега той е този, когото наричат ​​писмото на монголите. Като се е противопоставил на земята Сариуйгури, и срещу земята на Карамите, и срещу земята Войрат, и срещу земята Капан, той завладява всички тези земи с война ”(LT, V. 8). В действителност монголите не са покорили уйгурите. Това обстоятелство е било известно на брат Вилхелм (Wilhelm de Rubruck. XXVIII. 1). Княжеството на уйгурските турфани се подчинява доброволно на Чингис хан, макар и под натиска на обстоятелствата.

След като Наимай хан Кучлук превзема властта в държавата Кара Китай ( Киданите), той започва да прави кампании срещу уйгурите. През 1209 г. владетелят на уйгурите, идикут Барчук-арт-тегин, убил кара-китайския управител Шаукам и поискал Чингис хан да го приеме за свое гражданство. През 1211 г. Барчук-арт-тегин лично пристига на двора на Чингис хан и носи богати подаръци.

Чингиз хан дал дъщеря си Алтин-беги на уйгурския идикут и признал идикута за петия си син.

 „Пристигнах с израз на робско подчинение на Негово Величество [Чингиз хан] идикут, суверен на уйгурите. Той поднесе подаръци в знак на смирение и докладва: „Ако Чингис Хан прояви [мен] благоволение и издигне своя роб, защото чу отдалеч и бързо дойде при него, и аз ще получа подарък, състоящ се от алена рокля и златен колан, и ще го направя пети [над] четирите сина на Чингис хан, тогава ще увелича [послушанието си] и ревностното [него] обслужване! ”Чингис хан разбра, че иска дъщеря, и реши да каже: ] петият син “” (Рашид ad-Din. Том 1. Книга 2, стр. 163).

Същата ситуация в „Тайната легенда“ (§ 238) се предава така: уйгурският идикут се обърна към Чингис хан: „Ще ме посрещне ли суверенният Чингис хан? Ще намери ли за мен поне дантела от златен пояс ”. Златният пояс в монголската държава служи като знак за високото положение на собственика му, който намери защита от реалния притежател на властта. Желанието да получи златния пояс означаваше желанието на владетеля на уйгурите да заеме важно място в йерархията на новата власт, почти всички важно кадри на монголиския сарая и съветници, учители назначена от уйгурите. Уйгурите взеха участие в похода на Чингис хан срещу Харезимшах, воюваха срещу тангутите. От 1238 г. Чингиз хан започва да назначава своите губернатори-даругачи при уйгурите и да налага данъци на уйгурите и да налага мита. Но не е имало войни между уйгурите и монголите.

Това беше известно и на анонимен грузински автор, разказвайки легендарната история на присъединяването на Чингис хан: „[…] той се придвижи срещу уйгурите, онези, които наричаха своя цар Едут. В същото време известен Сарчук беше емир на уйгурите, чиито чудесни дела са приказни и същността на приказка и мръсна и затова сега няма къде да се говори за тях. Но Чингизхан се смили над него, държеше го на почит, почисти много татари и покори [тях], той също покори Каркитите ”(Хронограф II, стр. 116).

В тази перспектива информацията за войната между монголите и уйгурите е грешка на информатора на францисканците.