Разбиране на китайския колониализъм
От Кок Байрак
Потискането е болезнено и невъзможността да го изразите увеличава болката 10 пъти. Това ниво на болка е нещо, което уйгурите, тибетците и монголците разбират твърде добре.
Въпросът, който често се задава на уйгурите на международната арена е: „Казвате, че сте изправени пред геноцид, но защо не виждаме трупове, като в Руанда и Босна?“
Ако бяхте уйгур, какво бихте казали?
Ами ако отговориш: „Източникът на проблема е липсата на зрение. Това е показател за вашата слабост и силата на Китай и не е въпрос на нашата искреност.“
Такъв остър отговор би натъжил приятелите, които обръщат внимание на уйгурската ситуация. За да се отговори истински на въпроса, трябва да се каже:
„Всички убийци в света крият действията си. Геноцидът в Руанда е извършен от Хуту, които не могат да установят твърдо господство в собствената си страна. Геноцидът в Босна е извършен от наследницата на падналата Югославия. Китай, който има най-модерните технологии и комуникации в света и по-голяма способност да скрие своите престъпления и да заглуши другите, успя да скрие труповете.
Естествено, този отговор може да се счита за лекция по теория, но не надхвърля логиката.
Друг въпрос е: „Наблюдавахме как децата на бежанци от Сирия умират в моретата и бежанците от Рохинджа умират по време на пътуването си, за да избягат – нямате такива трагедии. Как можем да вярваме в уйгурски геноцид?
Човек би могъл да отговори: „Мюсюлманите Рохинджа имат възможност и способност да избягат от своите общности и страната, но уйгурите трябва да се явят в полицейското управление, за да посетят къщата на съседа си.“
Подобно изявление би имало смисъл само за онези, които са живели под китайско управление.
Какво можете да кажете на религиозните си братя — тези, от които очаквате да ви помогнат — когато те казват: „Свидетели сме, че имате собствен телевизионен канал на уйгурски език и че от ресторантите във вашите градове звучи уйгурска музика — никой не се оплаква от правителството и изглежда, че сте по-щастливи от другите мюсюлмани по света.”
Отговорът може да бъде, че уйгурският канал е инструмент на езика, който е оцелял, но това не се дължи на милост от страна на правителството. Този канал чака на опашка, за да бъде унищожен, заедно с други културни формати.
Може също да попитате: „Успяхте ли да проведете независимо разследване? Уйгурите са осъдени на 10 години затвор за получаване на телефонни обаждания от хора от черния списък в техния квартал. Възможно ли е да споделят чувствата си с чужденец?”
На всеки независим мислител трябва да е ясно каква ще бъде съдбата на местните хора в тази колониална земя и при еднопартиен режим с диктаторско ръководство.
Както призна пакистанският премиер Имран Хан, в този случай проблемът не е в липсата на визия, невежеството или неразбирането, а по-скоро в нуждата (или любовта към) парите на Китай.
В исторически план уйгурските лидери са използвали уникални начини да обяснят това безпрецедентно потисничество. Например Ехметджан Касими, един от лидерите на Втората Източнотуркестанска република, създадена през 1944 г., каза: „Най-тъжната част от нашата съдба е, че станахме роби на робите“, защото Източен Туркестан беше окупиран от манджурите през 1876 г. и се управлява от китайски войници и служители на Хан.
Сун Ятсен (孫逸仙) сложи край на Манджурското управление (Династията Цин), но наследи империя. С това изявление Касими подчерта, че китайците, които са живели под управлението на Манджури в продължение на 300 години, имат слабо чувство за човешки права и свободи, и че когато става дума за власт в Източен Туркестан, Китай е по-брутален от своите предшественици.
Сравнявайки китайския колониализъм с европейския колониализъм, Абдурехим Иса, други уйгурски държавници от Източна Туркестанска република, каза: „Мотивацията на европейския колониализъм търсеше природен ресурс за своите нужди за индустриално развитие, но мотивацията на китайския колониализъм търсеше подслон на бедното си население.“
Той продължи с изключително грубо изражение, което може да се смекчи до: „По-добре е да живееш в британски развъдник, отколкото в китайски дворец“.
Като мюсюлмански лидер той не копнее да бъде британец, той изразява какво е да си част от Китай.
Днес уйгурският лидер, Рабия Кадир предупреди нации, които се интересуват от новата колониална политика на Китай в рамките на инициативата „Един пояс, един път“: „В света целта на всички колонисти е да бъдат самодостатъчни, самоусилващи се и лозунгите са основно същото: „обединение“ или „изследване“. Същите са и мерките: да държи добитък (животни) на твоето пасище, да си направи супа, сам да изяде месото от супата и да остави кокалите на теб. Но китайският колониализъм е много по-различен. Той яде месото, костите и супата, без да ви оставя нищо. Когато стане по-силен, той започва да изяжда вас и вашия добитък заедно. В продължение на десетилетия грабеж под мотото „Проект за голямо западно развитие“ в Източен Туркестан и продължаващият уйгурски геноцид не е нищо повече от сцена, характерна за китайския колониализъм.
Последни коментари