Източен Туркестан е окупирана държава от Китай, а уйгурите считат Източен Туркестан за своя родина и никога не са били част от Китай. Борбата между китайското правителство и уйгурите е борба между колонизатор и колонизирана държава.
Китай построи най-бруталните, най-злите и най-масовите концентрационни лагери в окупирания Източен Туркестан пред целия свят през 21-ви век. Китай унищожи основните международни закони за правата на човека и извърши открит геноцид в Източен Туркестан. Китай продължи клането, като ускори репресиите, игнорирайки призивите на Организацията на обединените нации за закриване на концентрационните лагери и освобождаване на невинните хора. Проблемът с уйгурите не може да се счита за вътрешни работи на китайското правителство, това е международна криза. Уйгурите виждат проблема като борба за връщане на окупираната си родина и не го виждат просто като нарушение на правата на човека. Китай обвинява тероризма и екстремизма за концентрационните лагери, но уйгурите не смятат, че има проблем с тероризма в Източен Туркестан. Единственият терор, който унищожава невинни животи, е държавният терор на комунистически Китай, целящ да унищожи уйгурите с най-бруталните средства.
Марионетният председател на уйгурския регион Шохрет Закир и президентът на така наречената „Ислямска асоциация на Синцзян“ Абдурекип Тунияз не са нищо повече от двама престъпни комунистически чиновници, които са съучастници в репресиите срещу невинни уйгури. Никой от тях не представлява истинския глас на уйгурите. И двамата могат да бъдат отстранени от ККП по всяко време, когато вече не са ценни за китайския режим, точно както се случи с бившия марионетен председател Нур Бекри, който наскоро беше осъден на доживотен затвор. Тяхната безсрамна лъжа да казват, че концентрационните лагери са „центрове за професионално обучение“, няма да помогне на Китай да се измъкне от отговорност за престъпленията срещу човечеството, извършени срещу уйгури и други тюркски народи от Източен Туркестан. Въз основа на старата китайска поговорка „Тези, които не са наши, със сигурност са от различно сърце“, тези, които не са етнически китайци хан, винаги се възприемат като врагове от китайския режим. Доживотната присъда на бившия регионален марионетен председател Нур Бекри доказва това.
Само от 2017 г. безследно са изчезнали повече от 6 милиона души, от които 3 милиона са или в концентрационни лагери, или в принудителен труд, или са умрели по жесток начин. Това е доказано и го знае целият свят.
Как можем да си представим какво се случва с останалите над 3 милиона невинни хора, които са затворени в концентрационните лагери, затворите и фабриките за робски труд? Според многобройни доклади и друга информация в социалните медии, хора биват брутално убивани, с отнети органи, жени биват сексуално малтретирани, групово изнасилвани от надзирателите в лагерите/затворите и дори насилствено стерилизирани.
Китай уби или арестува без причина видни уйгурски учени, интелектуалци, бизнесмени, видни лидери на общността и водачи на народа. Какви са техните престъпления?!
Безсилните хора са смятани за „престъпници“ от правителството на комунистически Китай, който притежава втората най-мощна армия в света.
„Дайте ми свобода или ми дайте смърт!“, както някога е казал Патрик Хенри.
„Уйгурският народ е страдал достатъчно и ние искаме наша собствена свобода и правата ни.“, казват уйгурите.
Последни коментари