Автор: Хебибулла Изчи
Уйгурският журналист Хабибулла Изчи интервюира Джан Ябо, бивш китайски полицай, който в момента търси убежище в Германия. В интервюто Джан описва политиката на Китай в Източен Туркестан, китайската полицейска система и на какво е бил свидетел, докато е служил като полицай в региона.
Изчи зададе на Джан близо 30 въпроса по време на документалното интервю. Uyghur Times представя разговора им на читателите в поредица от части.
Хебибулла Изчи: Какво трябва да направи един уйгур в Източен Туркестан, за да бъде считан за „престъпник“?
Джан Ябо: Според логиката на диктаторската система, уйгур в Източен Туркестан не е нужно да прави нищо незаконно, за да бъде считан за престъпник. Само заради своята „идентичност“ той се счита за достатъчно „виновен“. В така наречената Интегрирана платформа за съвместни операции има множество поведения и обстоятелства, които могат да доведат до това някой да бъде смятан за подозрителен или да бъде обект на задържане.
Например, това може да включва социалните връзки на дадено лице или наличието на близък член на семейството, който е бил задържан преди това или е бил в чужбина. В очите на системата това се счита за наличие на „опетнени кръвни връзки или социални връзки“ и естествено бива третиран като престъпник.
Съществува и категория, наричана „аномалии в ежедневното поведение“. Примерите включват внезапно пълнене на резервоара на превозното средство, попълване на определени документи, неявяване без обяснение на церемония по издигане на знамето на квартала или отказ за спазване на правителствена програма за трансфер на работна сила. Дори религиозните свободи, гарантирани от Конституцията, са етикетирани като „екстремизъм“.
Основната цел е да се наложи абсолютен идеологически контрол и да се осигури психологическо подчинение във всеки аспект от живота.
Властите отъждествяват обикновените религиозни практики с насилствения екстремизъм, създавайки абсурдния наратив, че „четенето на Корана и молитвата са първите стъпки към екстремизъм“.
Полицейските служители на местно ниво и персоналът по поддържане на стабилността получават специфични седмични квоти за арести или за идентифициране на цели. Когато не могат да намерят достатъчно хора за задържане, тези, които видимо практикуват религиозните си традиции и са най-лесни за идентифициране – като например възрастни мъже с бради или семейства, които пазят Коран у дома – могат да станат най-лесните жертви за персонала по поддържане на стабилността на местно ниво, който се стреми да изпълни определените си квоти.
Дори хора, които имат рафтове у дома, пълни с книги, закупени от обикновени книжарници, могат да бъдат определени като ключови цели за наблюдение. Хора, които са сравнително добре образовани, уважавани в своите общности или се ползват с високо уважение от обществеността, могат да бъдат разглеждани като личности, чието мислене потенциално може да се промени в бъдеще. Те също могат да бъдат етикетирани като престъпници от тази интегрирана система.
Това е най-ужасяващият момент: системата не се интересува дали действително сте наранили някого. Интересува я само дали сте напълно „послушни“ и дали сте били достатъчно „покорени“.
Хебибулла Изчи: Въз основа на вашия опит в Източен Туркестан, как гледате на нас, уйгурите? Мислите ли, че уйгурите наистина са толкова опасни, колкото ви каза китайското правителство?
Джан Ябо: В действителност уйгурите не се различават от хората навсякъде другаде по света. Те са трудолюбиви и добри и искат да живеят спокоен живот. Техните грижи са обикновените житейски грижи: издръжка на семействата им, образование на децата им и прибиране на реколтата им.
Термини като „опасност“ и „тероризъм“ са до голяма степен политически лъжи, умишлено изфабрикувани и преувеличени от правителството, за да легитимират масовото наблюдение, репресивните мерки за поддържане на стабилността и нарушенията на правата на човека.
За да изпълни „квотите за задържане“, наложени от висшестоящи държавни органи, системата етикетира обикновените хора като „опасни“. Това е не само тежка несправедливост срещу нашите уйгурски братя и сестри; системата използва страх и за да контролира обикновените хора на обикновени нива, както и помощните полицейски служители.
Хебибулла Изчи: Преди да започнете работа като полицай и по време на службата Ви, как държавата Ви представяше уйгурите? Бяхте ли учени да се страхувате от нас или да ни виждате като врагове?
Джан Ябо: Преди да започна работа и през цялото ми време в системата, вътрешната пропаганда и обучение наистина ни учеха да се страхуваме от вас и да ви смятаме за потенциални „врагове“.
Още от първия ми ден в системата, моите началници и нашите вътрешни обучителни материали непрекъснато се опитваха да ни внушат манталитет „враг срещу приятел“. В реториката и документите си обикновените уйгурски религиозни вярвания, традиционното облекло и дори говоренето на родния език бяха изобразявани като признаци на „нелоялност“ или „склонност към екстремизъм“.
Постоянно ни казваха: „Не се доверявайте на привидното спокойствие. Всеки може да представлява скрита заплаха. Трябва да останете на най-високо ниво на готовност през цялото време.“
Тази дългосрочна, оказваща силно налягане вътрешна пропаганда имаше за цел да създаде колективно чувство на страх и враждебност към вас сред китайските полицаи. Само като ни сплашат, те биха могли да ни накарат доброволно да приемем да станем инструменти на системата.
Но когато отидох на работа на местно ниво и общувах лице в лице с обикновените уйгурски жители в ежедневието им, осъзнах колко абсурдно е това изобразяване. Това, което видях, бяха добри, обикновени хора, които просто се бореха да си изкарват прехраната.
Системата ме научи да ви виждам като врагове, но съвестта ми – и реалността, на която бях свидетел със собствените си очи – ми казваха нещо съвсем различно.
Хебиблла Изчи: Каква беше разликата между реалността, на която станахте свидетел, и това, което първоначално ви казаха?
Джан Ябо: Истината е, че тази неконтролирана диктатура е изградила огромен затвор, използвайки най-модерните технологии и най-безмилостните методи за контрол, за да лиши напълно уйгурите от тяхната култура, свобода и достойнство.
Тази огромна разлика между това, което ми беше казано, и това, на което действително бях свидетел, в крайна сметка разби убежденията ми и се превърна в основна причина, поради която се обърнах срещу режима.
Хебибулла Изчи: Бях задържан през нощта много пъти у дома и много други хора преживяха същото. Домовете ни често бяха претърсвани през нощта. Защо хората биват арестувани толкова често през нощта?
Джан Ябо: Отговаряйки на този въпрос, дълбоко се осъждам като човек, който някога е изпълнявал подобни заповеди.
Предпочитанието за извършване на арести и претърсвания на домове през нощта е изцяло основано на изключително безмилостни и пресметливи политически съображения, както и на желанието за оказване на психологически натиск.
Първо, целта е да се създаде страх и психологически срив. През нощта хората са най-психологически уязвими и най-малко подготвени. Внезапният арест на някого посред нощ или претърсването на дом, докато хората спят, причинява огромен психологически шок и създава ужас както за индивида, така и за неговото семейство.
Създавайки този вид страх, системата цели напълно да унищожи желанието на хората за съпротива.
Второ, нощните операции осигуряват известна степен на „социална невидимост“, намалявайки вероятността от съпротива и ограничавайки броя на свидетелите. Арестуването на някого на улицата посред бял ден или претърсването на дом на публично място може да накара съседите да се съберат, да наблюдават или дори да протестират. Властите разглеждат това като потенциален „фактор на нестабилност“.
Поради тази причина полицейските сили влизат и излизат тихо през нощта, задържайки хора, без да привличат общественото внимание.
Трето, стремежът е към „оперативна ефективност“ на местно ниво. През нощта е по-вероятно засегнатото лице да е у дома, което прави арестите и претърсванията по-успешни.
Поради това обикновените полицейски служители и служителите по поддържане на стабилността често избират този метод – такъв, който показва най-малко уважение към достойнството на обикновените хора.
Източник: uyghurtimes.com
Последни коментари