Това е само привидно незначителен аспект. В действителност той е „мекото“ лице на широко разпространено и насилствено проникване, чиято крайна цел е асимилацията на Синдзян (Източен Туркестан).
Кухните са наситени с миризми. Пържените тестени пръчици, лучените питки, задушените кифлички излъчват интензивни аромати – обонятелен пейзаж, доскоро нечуван в тези сурови земи. Вече няма хляб „нан“, хлябовете, които се извисяват във всички уйгурски домове. На негово място има китайска храна, китайски вкусове, китайски миризми. Готвенето е новият фронт на „настъплението“ на азиатския гигант в Синдзян. То е само привидно незначителен или периферен аспект. В действителност то е “ меката“, привидно добронамерена физиономия, облечена дори с хранителни и диетични мотиви, на проникване, на насилствена намеса от страна на Китай, чиято крайна цел е асимилирането на това малцинство с турскоезичен етнос. Синизация на всички аспекти на ежедневието, и по-специално на кухнята, това измерение, в което се преплитат традиционни, дружески, символични и дори свещени мотиви.
Сцената се е повтаряла на много места, с учителки от Китайската женска федерация, готови да предложат практични уроци по приготвяне на китайски ястия. Кампаниите, организирани за синизация на уйгурската идентичност, се създават с бързи темпове. С кампанията „Посетете хората, бъдете полезни на хората и обединете сърцата на хората“ (fanghuiju), понякога наричана кампанията „Стани на семейство“, групи от държавни служители, много от които етнически китайци (хан), се изпращат да „живеят, учат и работят“ сред уйгурите в целия Синдзян. През първите четири години на кампанията 56 000 работни групи са посетили над 380 милиона души. Огромен и щателен труд. Както съобщава ChineFile, „тези работници не само служат като очи и уши на правителството, сигнализирайки за всякакви „екстремистки“ настроения сред населението, но и функционират като преносители на „здрава“ култура.“
„Въвеждането на „китайската кухня“ в уйгурските общности е ключова част от мащабната „работа за стабилност“ на Партията-държава. В допълнение към репресивните и често пъти насилствени механизми за контрол, наложени в региона през последните години – включително масово лишаване от свобода, контрол на раждаемостта и религиозни репресии – Пекин се опитва да преоформи самата уйгурска култура, съчетавайки интензивно наблюдение на хората с патерналистични „образователни“ усилия“. Но това не е достатъчно. Обучението на уйгурите в приготвянето на „китайска“ кухня има и друга цел: да се създаде по-удобна среда за „ханските пазители“, изпратени да „живеят, учат и работят“, накратко, имплантирани в региона.
Жалбите на асоциации за защита на правата на човека показват все по-трудно положение в региона, където тормозът и насилствените мерки за превъзпитание целят „заличаване на културната идентичност“ на уйгурите. Според Центъра за уйгурски изследвания „правителството контролира и образованието, като насърчава китайските комунистически идеи и не насърчава местния език и обичаи. От 2017 г. насам китайските власти изграждат така наречените „центрове за превъзпитание“. Многобройни такива съоръжения са построени в целия регион и са официално описани от китайското правителство като центрове за професионално обучение. Разказите на преживелите тези лагери обаче рисуват различна картина, като предполагат, че намерението на тези институции е насилствено да потискат уйгурските религиозни вярвания и етническа идентичност“. Според „Amnesty International“, „за да постигне политическа внушеност и насилствена културна асимилация, правителството е започнало кампания на произволни масови задържания.
Задържани са огромен брой мъже и жени от предимно мюсюлмански етнически групи. Стотици хиляди са изпратени в затвора, както и стотици хиляди – може би милион или повече – са попаднали в така наречените от правителството центрове за „обучение“ или „образование“. Тези съоръжения приличат по-скоро на лагери за принудително настаняване. Затворниците в тези лагери са подложени на безмилостна кампания на индоктринация, както и на физически и психологически изтезания и други форми на малтретиране“.
Източник: https://www.avvenire.it/mondo/pagine/la-cina-invade-la-cucina-degli-uighuri
Последни коментари