Александър Детев | Мина Киркова
Китай води война за умовете на хората и харчи по няколко милиарда годишно за пропаганда, включително и в България. Мина Киркова и Александър Детев проучиха следите на китайското проникване в България.
Според Филипова темата за китайското влияние до голяма степен остава извън радара. А за това отговорност носят и политическите партии. „Платформите на партиите са основно насочени към вътрешната политика. Външнополитически въпроси почти не се засягат, камо ли пък Китай“, казва тя. Има обаче определени партии, които по по-прикрит начин се интересуват от темата, като стават проводници на китайско влияние.
Допреди началото на пълномащабната война в Украйна експертите правеха следната разлика между китайската и руската пропаганда – докато тази, идваща от Кремъл, бе много агресивна и целеше предимно да подкопае стабилността и доверието в институциите на Запад, пропагандата от Пекин основно полираше имиджа на режима там. Тя създава „положителен образ на Китай, популяризира ролята на Китай в световната търговия и се опитва критични въпроси като демокрация, Хонконг, Тайван, уйгури, Ковид или да бъдат представяни в положителна светлина, или да се премълчават“, казва д-р Кристофер Неринг от Института по киберразузнаване във Франкфурт. „От 2022 г. насам обаче наблюдаваме все по-тясно сътрудничество между Китай и Русия в областта на пропагандата, като и двете страни разпространяват едни и същи наративи особено по отношение на Украйна, а китайските канали в социалните мрежи прокарват и руско съдържание“, допълва експертът по дезинформация и изкуствен интелект.
Според експертни оценки Китай харчи по няколко милиарда годишно за пропаганда. Голяма част от тях отиват за Китайската глобална телевизионна мрежа (CGTN) и Радио Китай (CRI), което поддържа страница и на български език. Българската редакция е основана на 17 април 1974 година, разказва главната редакторка Фанлей Ся в интервю за БНР през 2018 година. Тя допълва, че в редакцията повечето служители са китайци, а българите са трима. ДВ се обърна с въпроси към българската редакция на Радио Китай, но не получи отговор.
Фейсбук страницата на Радио Китай публикува десетки пъти дневно – видеа, новини и съдържание, предназначено специално за България. Китайската държавна медия спонсорира голяма част от публикациите си, както показва проверка в платформата за реклами на Meta. В раздела за прозрачност, който Фейсбук поддържа за всички страници в платформата, е отбелязано, че Радио Китай е плащало за рекламни кампании в Meta.
Платформи като Фейсбук, Инстаграм и Ютюб са длъжни да обозначават съдържанието на медии, контролирани от правителства на държави. Така и съдържанието на Радио Китай в официалните им страници и канали в платформите е обозначено. Съдържанието, продуцирано от Радио Китай, което може да бъде открито и на сайта на българската редакция на Китайската глобална телевизионна мрежа (CGTN), е включено и в няколко канала в YouTube, които не са пряко обвързани с китайската държавна медия. Така например всички видеа на Радио Китай се качват в платформата през канала „Пътешествие на Изток“, където обозначаване на обвързаността с китайската държава няма. Други видеа през годините са се появявали в платформата и през канала на „24 часа“.
„Пекин инвестира милиарди долари, за да изгради информационна екосистема, в която пропагандата на Китайската народна република и дезинформацията да се популяризират и да станат доминиращи“, пише Държавният департамент на САЩ в свой доклад от 2023 година. От Вашингтон посочват още, че усилията на Пекин включват армии от онлайн ботове и тролове, правни действия срещу онези, които критикуват китайските компании и инвестиции, както и споразумения с медии за споделяне на съдържание.
Институтите „Конфуций“ и тяхната роля в България
Китайското влияние в България минава в голяма степен и през академичната среда, обяснява експертката Румена Филипова. „Нашите изследвания в Института за глобални анализи показват, че болшинството от българските държавни университети имат различни по обем и интензивност връзки с китайски университети. Част от тях са много проблематични, защото са свързани с органите на Китайската комунистическа партия и военното разузнаване“, коментира Филипова. Проучване на Централноевропейския институт за азиатски анализи относно академичните връзки на европейските държави с Китай показва, че в България функционират 110 различни съвместни програми между български висши учебни заведения и китайски университети.
Новият световен ред на Си
През 2023 година, малко след като бе преизбран за трети мандат, Си Дзинпин обяви, че Китай работи за „постигане на модернизация за всички страни“ и изграждането на „споделено бъдеще за човечеството“. От години лидерът на комунистическата държава говори за нов световен ред, далеч от разбиранията на либералната демокрация. „Китай се опитва да бъде лидер на този „демократичен“ световен ред, в който никой няма да доминира над никого и ще бъде създадено ново международно устройство“, казва Румена Филипова. „А то ще включва и ненамеса във вътрешните работи на държавите – т.е. дали са демократични или автократични няма да е обект на каквито и да е международни контролиращи механизми.
Забележка: Facebook, Instagram, Youtube … и др. са строго забранени за използване в Китай. Ако някой ги използва „нелегално“, ще бъде тежко санкциониран. Въпреки тази забрана Комунистическата партия ги използва често, многократно и актвино за своите пропагандни цели извън Китай.
Ако Ви е станало интересно и бих искали да видите цялата статия може да я намерите на следния линк:
https://www.dw.com/bg/kak-v-blgaria-pronikva-kitajsko-vlianie-imena-i-fakti/a-72271820
Последни коментари