10 истини, с които светът трябва да се изправи за уйгурския геноцид в Китай

От Тахир Имин

Докато светът наблюдава възхода на Китай, той трябва да се изправи срещу по-тъмните истини зад неговата икономическа мощ и политическо господство. Докато Китайската комунистическа партия (ККП) се рекламира като модерно и ефикасно правителство, реалността е далеч по-тревожна – особено за уйгурския народ и други потиснати малцинства. Ето десет факта, които световните лидери, институции и граждани не трябва да пренебрегват:

  1. Китайската комунистическа партия е еднопартийна диктатура, изградена върху страх и лъжи.
    Несъгласието е потушено, цензурата е рутинна, а истината е фабрикувана, за да служи на интересите на партията.
  2. Си Дзинпин използва икономическия растеж като инструмент за тоталитарен контрол.
    Това, което светът възприема като „прогрес“, се използва за засилване на политическото подчинение и заглушаване на несъгласието.
  3. Уйгурите не са китайци, а Източен Туркестан не е част от Китай.
    Уйгурската родина – известна в Китай като „Синцзян“ – е анексирана от китайския режим. Нейният народ, история и идентичност са различни.
  4. Уйгурският геноцид и програмите за принудителен труд все още продължават.
    Въпреки международното осъждане, масовото интерниране, принудителните стерилизации и трудовата експлоатация продължават с неотслабваща сила.
  5. ККП е експерт в прикриването на зверства зад лъжи, секретност и онлайн манипулации.
    Подкрепяни от държавата тролове и ботове разпространяват дезинформация, за да дискредитират жертви и защитници.
  6. Китай използва принуда, пропаганда и икономическо влияние, за да отрича и потиска истината.
    Той оказва натиск върху чуждестранни правителства, корпорации и международни организации да игнорират или прикриват геноцида.
  7. Много от тях са съучастници в уйгурския геноцид – чрез сътрудничество, мълчание или потребителски избор.
    Компаниите, снабдяващи се с китайски фабрики, често са свързани с принудителен уйгурски труд, независимо дали пряко или чрез вериги за доставки.
  8. Уйгурската идентичност, език, религия и култура са криминализирани.
    Джамиите са разрушени, Кораните са забранени, а говоренето на уйгурски език може да доведе до лишаване от свобода.
  9. Оцелелите от китайски лагери за интерниране съобщават за мъчения, изнасилвания, индоктринация и насилствена стерилизация.
    Това не са изолирани истории – те са част от системна кампания за заличаване.
  10. Въпреки глобалната осведоменост, международните действия остават ограничени и често символични.
    Думите на загриженост не са достатъчни. Спешно са необходими санкции, отговорност и смислена защита за жертвите.

Светът не може да твърди, че е невеж. Доказателствата са огромни – от изтекли документи на китайското правителство до гласовете на хиляди оцелели. Липсва смелост и почтеност от страна на световните сили, бизнеса и международните институции.

Време е да спрем да се преструваме, че икономическите партньорства с Китай са без морална цена. Всяко мълчание е съучастие. Всеки долар, похарчен за принудителен труд, е одобрение на тиранията.

Трябва да изберем: човешки права или лицемерие.

Author: Уйгур